В духа на Halloween ще се потопим в света на ужасяващото изкуство. Ето едни от най-страховитите картини създавани някога.
Medusa: Caravaggio, 1596-98
Медуза е най-известната сред трите горгони, дъщери на морските чудовища Форкис и Кето. Тя имала красиво женско лице и змии вместо коси, които превръщали в камък всеки който срещне погледа им. Медуза била смятана за непобедима, докато един ден Персей не я убил с хитрост. Той използвал шлема си и наблюдавал Медуза в отражението ѝ, за да не може тя да го вкамени. след като убил Медуза, Персей използвал отрязаната ѝ глава като щит, с помощта на който превръщал своите врагове в камъни. Така и Караваджо е изобразил отрязаната глава на Медуза – върху щит. Картината се смята за изключителна, защото създава илюзия за триизмерност и изглежда сякаш кръвта около шията на Медуза наистина се стича на земята.
The Death of Marat: Edvard Munch, 1907
Вдъхновениет зад „Смъртта на Марат“ започва с мъчителната раздяла на Мунк с Тула Ларсен, за която той е сгоден от 1898 до 1902 г. По време на скандал между двамата, прозвучава шум от изстрел на пистолет. Оказва се, че изстрелът е дошъл от револвера на художника, който е бил в стаята. Въпреки, че Тула го уверява, че станалото е инцидент, куршумър ранява лявата ръка на Мунк, и той остава убеден, че вината е на любимата му. Тази случка, той свързва с друго събитие – убийството на френския революционер Жан Пол Марат. Той е убит от който през 1793 г. е бил убит от Шарлот Корде, докато е лежал във ваната си.
Judith Beheading Holofernes: Caravaggio
“Юдит обезглавява Олоферн” разказва библейската историята на красива вдовица, която използва чара си, за да спаси своя дом. Олоферн бил асирийски генерал, който искал да отмъсти на еврейския народ, за това че е отказал да го подкрепи във военните му действия. Когато стига до града на Юдит – Бетулия, тя успява да го съблазни. Пленен от красотата ѝ Олоферн я допуска в шатрата си. Тогава Юдит го обезглавява и така спасява Бетулия. За да нарисува тази истори, Караваджо избира най-драматичния момент – обезглавяването. Фигурите са изложени на плитка сцена, театрално осветена отстрани, изолирана на мастиления черен фон.
Heads Severed: Theodore Gericault, 1818
Реалисричната гледка в тази картина на Жерико е почти непоносима. Художникът рисува редица подобни изображения, понякога на ампутирани ръце и крака. Смята се, че по този начин Жерико се опитва да се доближи до смъртта, и да я изобрази възможно най-убедително.
The Face of War (The Visage of War): Salvador Dalí, 1940
Салвадор Далѝ рисува тази картина между края на испанската гражданска и началото на Втората световна война. Трагедията от войната често е била вдъхновение за Далѝ, и той дори твърди, че някои от картините му са предсказания за война. “Лицето на войната” изобразява безплътно лице, витаещо срещу безплоден пустинен пейзаж, изсъхнало като на труп, и носещо израз на мизерия.
За Изкуството 